Както казахме, краят на годината е време за обзор. Време да спрем за малко, да помислим и да определим какво беше наистина важно през изминалите дванайсет месеца и какво трябва да променим през следващите дванайсет. Факт е, че промяната не идва от само себе си. Идва от нас, хората. От тези, които искаме не само да усетим движението напред, но и да побутнем и дадем, макар и малък, тласък. Всеки може да бъде част от тази промяна – от продавача до държавника, от майката до детето. Всеки може да промени живота, съдбата и света, стига да иска. Стига да има смелост, кураж и готовност.
В изминалите 12 месеца имаше много хора, които ни накараха да бъдем горди, предимно в културната сфера. Те запретнаха ръкави и свършиха добра работа, която ще се отразява и за в бъдеще. Хора, на които можем да благодарим за работата. За да дадем пример, ще изброим част от тях. Със сигурност пропускаме някого, за което се извиняваме.
Недялко Славов
И преди сме твърдели, че словото е най-силното оръжие, познато на цивилизацията. Чрез думи може да се постигне всичко, а когато един човек владее словото, то той може да изгради или премести мостове. Недялко Славов е такъв човек. Той е автор, който носи литературния дух на съвремието и в същото време е твърд бранител на традициите. Той е поет, писател, драматург, който доказва, че будителството не е просто дума от миналото, а мисия. Недялко присъства в този текст заради цялото си градско присъствие, заради сериозната му работа за развитието на фестивала „Черната кутия” и смелостта да се захване с нов литературен формат- „Европейски литературни срещи”. Но най-вече заради това, че е първият писател, спечелил голямата награда за литература на „Хеликон” в две поредни години. През отминаващата завоюва отличието с новия си роман „Камбаната”.
Александър Секулов
И като говорим за писатели, няма как да пропуснем драматурга на Драматичен театър Пловдив – Сашо Секулов, чийто принос за града разчупва бариерите и стига национално ниво. През 2016-та Александър Секулов постигна много. Неговата драматизация на пиесата „Вълци” изстреля пловдивският театър на световно ниво. Тя бе и завършек на трилогията на Драмата от съвременни български текстове, след „Възвишение” и „Сестри Палавееви”. Книгите му печелят все повече почитатели, като последната „Море на живите” събуди голямо любопитство и търсене от страна на ценителите на високото слово. Платформите под негово ръководство, които „Петното на Роршах” организира, също се грижат за културното и историческо израстване на Пловдив. Тази година Секулов имаше редица лични, но и общностни победи- номинациите и наградите му в театралните АСКЕЕР и ИКАР, и разбира се, поредната номинация за наградата Хеликон. Изглежда с каквото и да се захване Сашо, все дава положителни резултати.
Кръстю Кръстев
Няма как да говорим за култура и театър, без да не споменем директора на Драматичен театър „Николай Масалитинов”- Кръстю Кръстев. Откакто той встъпи в длъжност, театърът се преобрази и всички виждаме полетът му нагоре. След три години ходене по мъката, това лято Драмата най-накрая се върна в собствения си дом. Със средства от Министерството на културата, но най-вече благодарение на упорството на Кръстев. Той е човекът, който успя да се пребори изгорялата сцена на театъра да бъде не просто ремонтирана, а напълно реновирана. Днес тя е най-модерната в страната. И приема всичките заглавия, зад които седи изключителния екип на театъра, ръководен от Кръстю Кръстев.
Нина Найденова
Трябва да кажем едно голямо „Браво” на директора на Държавна опера Пловдив – Нина Найденова. Макар изправена пред толкова финансови, политически и бюрократични проблеми, тя, подкрепяна от творците и работниците на операта, съумя не само да спаси институцията в последните няколко години, но да я изстреля в космоса през 2016г. Годината, в която Нина роди, Операта може да се похвали с цифри, на които биха завидели най-работещите столични културни институции. Хиляди зрители на Опера Оупън, засилващ се оперен туризъм в Пловдив, много нови заглавия. И на фона на това, една морално остаряла и дори опасна Концертна зала, в която се прави цялата тази продукция. Нина е пример за това, че ако човек не се отказва, няма как да се провали. От елитарно и позабравено изкуство под тепетата, операта се превърна в лидер на местната сцена. След такъв целогодишен успех няма как държавниците да откажат Дом на операта.
Хората от живата верига пред тютюневите складове
Това са всички пловдивчани и българи, които станаха част от инициативата за запазването на Тютюневия град. Онези, които се хванаха на жива верига пред съборения склад на улица „Одрин 8”. Които ревностно се бориха за съхранението му, против разрухата. Тези, които застанали със собствените си тела пред багерите показаха, че в Пловдив има гражданско общество. И то е най- силно, когато става въпрос за проблеми в областта на културата и културно историческото ни наследство. Това бяхме аз, ти, той, тя, всички ние! Както изявени имена, така и анонимни стоици. Много различни хора, но всеки със собствен глас.
Жана Джугаланова
Експертът към НИНКН Жана Джугаланова е може би най-търсеният от нас за коментари човек през тази разрушителна за културно-историческото ни наследство година. Тя е експертът, който се опитва да брани недвижимите ценности в града ни, търсейки баланса между обществения и частния интерес. Тя застава документално пред багерите, преди живите вериги след поредната съборена от инвестиционните щения сграда. Тази година багерите на няколко пъти победиха по незаконен начин, но се надяваме, че това няма да остане ненаказано. Битката продължава, а Жана е щитът, в който ние сме сигурни.
Останалите личности може да видите на КАПАНА.БГ
